понеделник, 9 октомври 2017 г.

Бран, Румъния 2014

Докато бяхме в Брашов, отскочихме и до Бран. Голяма грешка! Уж да гледаме замъка на Дракула... Туй ми беше единственото разочарование. Не защото замъкът не струва, напротив – много е красив. Но заблудата „Дракула“ е напълно излишна. Е, не и за местните, де :) Щото тя им докарва тълпите туристи. Замъкът няма нищичко общо с Дракула. Влад Цепеш нивгаж не е живял там. Просто там май бил сниман някакъв филм за Дракула – някакъв много известен ще да е, макар да не се сещам точно кой. Сигурно може да се провери.

Всъщност замъкът е посветен 99% на румънското кралско семейство и главно на небезизвестната по нашите земи кралица Мария. Нещо, което трябваше да проверим при предварителното планиране, вместо да се подвеждаме по тълпите... 

Дворецът в Балчик дава добра представа по темата "замъка в Бран". Същата архитектура, същите мебели, същата информация, ама на български. Е, по-малък е, естествено и не толкова пищен, ама не бих препоръчала никому да изтърпи тая бутаница в Бран. Освен ако няма специален интерес към въпросните кралски особи. Ако е за архитектурата, замъкът в Пелеш, както изглежда, бил далеч по-красив. И не толкоз претъпкан. Но ние късно разбрахме за това.
Останалият 1% е потресаваща бутафория, която следва да ни покаже нещо за рицари, вампири… има и една „стая за мъчения“. Да, и като стана дума за нея, както тя, така и половината други стаи се разглеждат от вратата, преградена с въженце, за да не се влиза. Познайте каква опашка се извива пред всяка такава врата, и особено пред тая с мъченията, където – като допълнителна екстра, явно, вратата е в единия ъгъл и има някаква завеса точно от вътрешната си страна… И ти се кривиш и протягаш (може да е някакво изтънчено мъчение, не знам), придържаш завесата с ръка, блеким видиш нещо. А именно – 2 или 3 уреда за мъчения и 3-4 картинки на стената.

Ако допусках, че е така, нивгаж не бих отделила време за Бран. Ама нали Дракула, па ние с дете… Ако не бяхме с дете, Дракула щеше директно да ни отклони в съвсем друга посока, но нали децата яко се вживяват в темата… викам, айде, ш‘се бутаме и ние из мрачните коридори на замъка на Вампира… да, бе! Мрачни, Вампир… Те едни красиви, просторни стаи, с артистични, масивни мебели… отвсякъде лъха аристократизъм и разкош… по стените – освен картините, висят под стъкло подробни справки за кралското семейство… И потни туристи с пощръклели от жега и скука деца те притискат отвсякъде! Аз лично имах чувството, че съм на ескалатора в някой мол преди Коледа...
Най-приятният ми спомен е от градината на замъка като цяло и езерото с лилиите в частност.

От града Бран не си направихме труд да видим друго. В твърде широк периметър около замъка е претъпкано със сергии, половината предлагащи, естествено, вампирски сувенири. Това първо впечатление не сработи в полза на интереса ни към по-широкия периметър и ние избягахме с крясъци. Възможно е последните да са били само в главата ми, но определено си спомням, че имах нужда да се разкрещя от ужас. Макар и не поради среща с Дракула...





















Няма коментари:

Публикуване на коментар